Класически дизайнер
„Може би съм сноб, но колкото повече пътувам по света, толкова повече чувствам, че съм негов гражданин и се връщам към традиционното усещане за нещата. Твоята страна е вратата към твоя дом и вратата към света.” Алдо Роси и неговата архитектура, мистерия и традиционно усещане за нещата. Но в същото време той е най-непостоянният италиански архитект на 20 век, единственият заедно с Renzo Piano, който е спечелил Pritzker Prize (Нобеловата награда за Архитектура) през 1990г.
Алдо Роси създава дизайн, пише и преподава. След като завършва архитектура през 1949г. в Миланската Политехника, той започва да работи с Ignazio Gardella и Marco Zanuso. През 1969г. Carlo Aymonino го кани да създаде част от Monte Amiata, комплекс в квартала на Милано– Gallaratese. По това време Алдо Роси започва да участва в конкурси за урбанистичен дизайн и започва да печели популярност.
През 1996г. той е номиниран за почетен член на American Academy of Arts and Letters- AAAL в Ню Йорк. Алдо Роси е преподавал в Италия, Швейцария и САЩ и е заемал множество престижни позиции като Директор на Архитектурния Сектор на Венецианското Биенале през 1983г.
През този период той създава няколко предмета, които се превръщат в икони на 20 век, като масите за кафе Alessi. Неговата работа за Molteni Group включва дизайн на предмети и мебели, създадени за проекти като Музея Maastricht през 1994г. и Carlo Felice Theatre в Генуа.
През 1980г. Алдо Роси изработва Cabina dell’Elba за Molteni&C, синтезис на неговата поезия, заедно със столовете Teatro и Milano. След това идва Carteggio, Piroscafo, Domino, Providence и множество други. Един последните му проекти е обновяването на Teatro La Fenice във Венеция.
