Класически дизайнер
Charles-Edouard Jeanneret, известен като Le Corbusier, е роден в La Chaux – de – Fonds, в Шейцарка Юра през 1887 година.
В ранната си кариера е посрещан с известна съпротива, дължаща се, на както твъдели, „революционната” му натура както и на крайностите към който бил склонен в своите „пуристки експерименти.
С времето обаче, той успява да спечели уважението, което несъмнено заслужава. И днес посланието на Le Corbusier се възприема и осмисля от непрестанно нарастващ брой професионалисти, но вижданията му, прехвърлящи границата на авангардното, могат д абъдат тълкувани и интерпретирани единствено ако се отчита рационалната система, която той прилага при своите методи за планиране, онагледена от изключително семпли модули и форми, подчинени на функционална логика.
„Функционализмът не държи толкова на екзалтацията от механичната функция за сметка на символа, колкото на отхвърлянето на символа, който сега е възприеман като демоде и незначителен при връщането към практичната функционалност като символ на нови ценности”.
В работата си като архитект, дизайнер и урбанист, той продължава да развива и изследователските си методи, като с времето те нарастват до крайност подобно на богат пластичен идиом. Пример за това са следните сгради и урбанистични проекти по които Le Corbusier работи:
Unité d’Habitation, Marseille (1946-52);
The Chapel at Ronchamp (1950-55);
The Dominican Monastery «La Tourette» (1951-56);
The Centre of Zurich (1964-65)
The Hospital in Venice (1965).
До голяма степен същият подход и начин на мислене може да бъде открит в колекция мебели за дома – Equipement intérieur de l’habitation (маси, столове, кресла, дивани) направена за Есенния салон (Salon d’Automne) 1928 г. в сътрудничество с Pierre Jeanneret и Charlotte Perriand. А три години по-рано Le Corbusier, заедно с братовчед си Pierre Jeanneret проектира и системата от контейнери – „Cassier Standard” – за изложението Esprit Nouveau.
В колекцията си Cassina представя мебелите на Le Corbusier, в актуализиран вариант, тяхните чисти и непроменени форми са изключително адаптивни и приспособими към всяко време и среда, като показват и нова значимост.
