Класически дизайнер
Франко Албини е една от основните фигури в Рационализма, превъзходен архитект, с изключителен принос в проектирането на музей, мебели и индустриалния дизайн през 30-те години на ХХ-ти век и годините след Войната.
След като завършва архитектура в Миланската Политехника през 1929, работи в дизайнеските студиа на Gio Ponti и Lancia. Работата му за списание Casabella се оказва ключов момент в творческото му развитие, като в този период той става убеден последовател на Рационализма и се превръща в негов говорител на италианската културна сцена.
През 1931 г. Албини създава собствено ателие в Милано и приема предизвикателството да се занимава с планирането и проектирането на така наречените работнически квартали, като продължава работата си по тези проекти и след Войната. При проектите за реконструкции на тези жилища се запознава с Franca Helg и от 1952 година работи заедно с нея. През 40—те години Албини разширява дейността си и започва да проектира мебели първо за Cassina, като прави стол. При тази съвместна работа той изгражда своя личен и ясно разпознаваем стил. По същото време Албини проектира мебели и за други фирми като Poggi.
Най-сериозна следа със своите проекти Франко Албини остава в Милано и Генуа. В столицата на Ломбардия, в периода 1962-1963 година, заедно с графичния дизайнер Bob Noorda, той планира и проектира метростанциите по Линия 1 на метрото. Сред множеството урбанистични проекти и сгради в Генуа са и реконструкцията и превръщането в музей на две емблематични за града сгради Palazzo Bianco (1949/1951), Palazzo Rosso (1952/1962), както и музеят Tesoro di San Lorenzo (1952/56).
Активната му работа в сферата на архитектурата и индустриалния дизайн водят до широко обществено признание на приноса му в тези области и затова Франко Албини е отличен с редица престижни награди. Той е член на MOMA New York, London Royal Society of Arts, както и престижните италиански институти – Academia Ligustica di Genoa, Academico di S. Luca, Fondazione Pagano, INU, CIAM.
След Втората световна успоредно с архитектурните проекти, Албини проектира активно мебели. За тези свои проекти той е отличен с редица престижни награди – през 1955 получава първият си Златен компас за столът Luisa, за цялостен принос към индустриалния дизайн през 1956 година получава бронзов медал от Parson School в New York, през 1957 получава Наградата Оливети за Архитектура, през 1964 отново получава Златен компас за проекта на метростанциите по Линия 1 на Миланското метро, а през 1971 получава титлата Royal Designer for Industry давана на хора с огромен принос в областта от London Royal society of Arts.
В цялата своя дейност от проектиране на мебели за дома, индустриален дизайн или проектиране и реставриране на обществени сгради Франко Албини винаги се е стремял към логическа наситеност, изключителна чистота на изразните средства и невероятна етика и историческа коректност.
Архитектурната и дизайнерска дейност на Франко Албини са основополагащ камък италианската архитектурна традиция в началото на 20-ти век, в тях изпъкват едновременно творчески и взискателен подход към планове и сгради, които изразяват неговата изключително висока естетика.
